към началната страница psihologia.net
Сайт на преподаватели и възпитаници от специалност "Психология" в СУ
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 Профилпрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход   лични страници на възпитанициЛични страници

Хомосексуализъм
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... , 16, 17, 18  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    psihologia.net Форуми -> Психология - научни дискусии
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Nikolay Ivanov



Регистриран на: 22 Юли 2008
Мнения: 2

Потребителски групи: Нула

МнениеПуснато на: 22 Юли 2008 14:16:57    Заглавие: хомосексуалност Отговорете с цитат

Здравеите на всички в този форум.Случайно попаднах на тези дискусии относно хомосексуалноста и ми стана доста интерестно,четейки някои от отговорите на хората тук.Не съм специалист в областа на психологията,но хобито ми е свързано със психология и психоанализа.На 26 години съм и имам бисексуална ориентация.Това го знаем само аз и моят приятел,който също е бисексуален.И двамата харесваме хубави момичета,спим с тях и т.н.,и т.н.Но се харесваме и взаимно.Пасваме си точно във всяко едно отношение.Явно сме създадени един за друг.Досега не съм срещал момиче с което да се чувставам така добре,както с него.И сега специалистите ще кажат:"Да.Той не е срещнал такова момиче,защото подсъзнанието му не го е искало.Защото той е търсил не момиче,а момче" и т.н.Родителите и приятелите ни незнаят за нашите отношения,но съм сигурен,че ако някой ден разберат отношението към мен или към него няма да се промени.Но съществува и страхът от това,ако един ден обществото разбере за нас как ще реагира.Имайки в предвид това,че живеем в една страна,затворена за тези взаимоотношения между хората знам каква ще бъде реакцията.Затова ако искаме с моят приятел да останем заедно сме принудени да отидем да живеем в някоя НОРМАЛНА страна,където връзката момче-момче се възприема като нещо нормално,а не като АНОМАЛИЯ или БОЛЕСТ.Страна в която няма да те сочат и обиждат.За съжаление България и българите са далеч от това.(не всички разбира се).Апела ми към всички маики,а не само те,към всички включили се в този форум да разберат,че хомосексуалноста е нещо нормално,че не сме прокажени,че не сме болни.И сега специално за маиките,които се страхуват,че синовете им са би или хомосексуални-ТЕ СА ВАШИ ДЕЦА.АКО РАЗБЕРЕТЕ,ЧЕ СА ГЕИОВЕ ЩЕ ГИ ОБИЧАТЕ ЛИ ПО-МАЛКО?????????
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Петър Вълчанов



Регистриран на: 18 Окт 2005
Мнения: 1439
Местожителство: Варна
Потребителски групи: 
[ Психиатри ]

МнениеПуснато на: 22 Юли 2008 14:59:34    Заглавие: Отговорете с цитат

И аз това ги питам, ама майките са твърдоглави, особенно когато става въпрос за бебчетата им. Нали се сещаш, продължаване на рода, внуци и прочие простотии:)
_________________
All things cannot be explained in detail. From one thing, know ten thousand things. When you attain the Way of strategy there will not be one thing you cannot see.
http://www.valchanov.com/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя Yahoo Messenger
Nikolay Ivanov



Регистриран на: 22 Юли 2008
Мнения: 2

Потребителски групи: Нула

МнениеПуснато на: 22 Юли 2008 20:42:18    Заглавие: Отговорете с цитат

Така е пич,напълно си прав.А не се замислят дали бебчетата им са щастливи
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Петър Вълчанов



Регистриран на: 18 Окт 2005
Мнения: 1439
Местожителство: Варна
Потребителски групи: 
[ Психиатри ]

МнениеПуснато на: 23 Юли 2008 6:46:39    Заглавие: Отговорете с цитат

Високите очаквания на родителите са само част от цената, която трябва да заплатим за полученото от тях отглеждане и възпитание. Проблема не е свързан само с определени родители, а е налице за цялата страна. Всички, които са запитани одобряват или не хомосексуализма казват "не ми пречат", но когато стане въпрос за собственото им дете, "толерантния българин" се оказва не толкова толерантен. Проблемът не е какво разрешава или не конституцията, проблема е в самите хора. Има още много да се борим, за да заслужим определението "европейци". Ето защо е важно да има хора, които въпреки различията си отстояват това, в което вярват, независимо от долните забележки, малоумните псевдополитици и скинарски атамани. Свалям шапка на такива хора:)
_________________
All things cannot be explained in detail. From one thing, know ten thousand things. When you attain the Way of strategy there will not be one thing you cannot see.
http://www.valchanov.com/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя Yahoo Messenger
Гост






Потребителски групи: Нула

МнениеПуснато на: 08 Авг 2008 14:23:47    Заглавие: Отговорете с цитат

Петър Вълчанов написа:
Всички, които са запитани одобряват или не хомосексуализма казват "не ми пречат", но когато стане въпрос за собственото им дете, "толерантния българин" се оказва не толкова толерантен.


Това ме заинтригува. Смея да твърдя, че родителите ми са добре запознати с живота на днешните младежи. Какво става в живота на един съвременен човек, какви събития се разиграват и т.н. Разбират ме и ми помагат за доста за неща. Ставало е дума и за хомосексуалните. По думите и реакцийте им бях забелязала, че ги приемат и обмислях как да им кажа за себе си и не мислех, че ще го приемат толкова тежко.. Очаквах съвсем друга реакция /по-добра/.. Но след като разбраха за мен, вече не са толкова толерантни. Сякаш са забравили разговорите ни на тази тема. Немога да разбера защо е така. Дали е защото преди не са се замисляли за подробности около хомосексуалните? Няма как да попитам тях.. не ме допускат до себе си, а камоли да подхвана тази тема. Веднага се почва, че уж еди коя си ме е накарала да съм такава и всякакви такива хапливи коментари и ще уж ще се оправя. Интересно ми е защо виждат само лошата страна на хомосексуализма. За мен предричат едва ли не черно бъдеще или живот на самотно куче.. А преди да разберат за мен имаха съвсем различно мнение отностно хомосекуализма. Какво се промени? Какво като искам да бъда с човек от същия пол? Не е ли най-важно с кого се чувствам добре, а не това какво ще си каже този и онзи и т.н. Съвсем се обърках вече.. нямам представа как да започна разговор с тях.. понякога реагират доста агресивно, друг път обратното. Всеки път е различно и никога не се стига до съгласие. Не казват, че е болест а уж някаква нова мода. Временно състояние. Някой може ли да ми каже как се е справил с това? Дали е бил в такава ситуация и как се е спратвил? Незнам вече какъв подход да предприема към тях..страх ме е да не ги нараня и объркам още повече или е редно да изкачам да мине време и тогава пак да говорим?
Върнете се в началото
Петър Вълчанов



Регистриран на: 18 Окт 2005
Мнения: 1439
Местожителство: Варна
Потребителски групи: 
[ Психиатри ]

МнениеПуснато на: 09 Авг 2008 3:05:39    Заглавие: Отговорете с цитат

Anonymous написа:
или е редно да изкачам да мине време и тогава пак да говорим?[/b]

Една поговорка гласи - "времето лекува". Времето да си дадеш сметка какво в действителност става и времето да осъзнаеш, че въпреки странностите им, си склонен да приемеш детето си такова, каквото е. Никога не съм изпадал в такава ситуация, няма как да знам кой е най-сигурния път. Но дори директния подход би свършил повече работа да речем след месец-два...
_________________
All things cannot be explained in detail. From one thing, know ten thousand things. When you attain the Way of strategy there will not be one thing you cannot see.
http://www.valchanov.com/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя Yahoo Messenger
Радослав Стоянов



Регистриран на: 18 Мар 2006
Мнения: 27

Потребителски групи: Нула

МнениеПуснато на: 10 Авг 2008 20:00:33    Заглавие: Отговорете с цитат

Anonymous написа:
А преди да разберат за мен имаха съвсем различно мнение отностно хомосекуализма. Какво се промени?

За съжаление Петър Вълчанов е прав, че просто е нужно малко време. Трябва да разбереш, миличка, че мама и тати имат коренно различна от твоята гледна точка по проблема.

Първо: хората имат навика да търсят виновни. Ако не търсят вината в някой, който те е "направил" такава, ще я потърсят в себе си. Като в онази реклама на Спрайт - "Къде сбъркахме". Шок, объркване, болка, гняв, вина, прехвърляне на вината и отчаяние поради безсилието, което може би се чувства - те са подложени на всички тези интензивни психологически и емоционални бомбардировки, защото са открили цял един нов аспект от твоята личност, който ги кара да мислят, че не са те познавали досега. А това почти не е така. (Почти, защото все пак това е много съществена част от личността ти.)

Второ: загуба. Това е ключовата дума за разбирането на състоянието на родителите ти. Скръб, вследствие на загубата. Те са загубили образа, който до днес са имали за теб, който включва надежди, очаквания, планове за бъдещето (направено съзнателно или не) и съответно загубата им събужда чувство на ограбеност, на измаменост. Те го възприемат своего рода като отказ от ТЯХНАТА (нормалната) ценностна система. Като отчуждаване, отхвърляне, сякаш някой се е вселил в теб и е превзел тялото ти в угода на чужди и враждебни интереси. Това, към което те са били толерантни до вчера, днес е засегнало най-интимното им, най-ценното им.

Разбери, че не отричат правото ти да се самоопределиш, а факта, че не си отговорила на очакванията и представите им. Това е до голяма степен неконтролиран, инстинктивен процес.

Трябва да бъдеш търпелива с тях. Агресивната реакция е неоправдана, предвид това, което ти обясних горе.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Гост






Потребителски групи: Нула

МнениеПуснато на: 10 Авг 2008 21:37:53    Заглавие: Отговорете с цитат

Радослав Стоянов написа:
Anonymous написа:
А преди да разберат за мен имаха съвсем различно мнение отностно хомосекуализма. Какво се промени?

За съжаление Петър Вълчанов е прав, че просто е нужно малко време. Трябва да разбереш, миличка, че мама и тати имат коренно различна от твоята гледна точка по проблема.

Първо: хората имат навика да търсят виновни. Ако не търсят вината в някой, който те е "направил" такава, ще я потърсят в себе си. Като в онази реклама на Спрайт - "Къде сбъркахме".


Именно. Точно това се случи днес. Имахме и все още имаме проблеми в семейството, но съм ги преудоляла. Може би знаете как е. Днешните семейства не приличат на семейства. Разбито доверие и т.н. Повечето остават заедно заради децата си. Ние сме от тези ''семейства''. Ще започна от начало, за да ви стане по-ясна ситуацията и да можете да изкажете по-обективно мнение. Накратко. Баща ми започна да изневерява на майка ми и от там се започна с непрестанните скандали. Бой, скандали.. всичко това продължава от 3ти клас. А сега съм за 12ти /от няколко години се разминават само с караници вече, какъв напредък уау/. Силна бях предвид всички гледки, които понесох само дето станах раздразнителна и то много. Но разбираемо, нали? Видях, чух и преживях този ужас. Та чух майка ми да казва на нейн много близък приятел, че те са виновни с баща ми, че съм се отклонила от ''правилния път''. Уплашила съм се уж, че и мен ме чака същото и нататък се досещате как е продължил разговора им.. че си мисля че всички мъже са като баща ми, че мен не ме чака по-различно нещо.. Но това не е така. Знам добре, че има мъже и мъже. Но с тях няма и немога да бъда нищо повече от приятелка. Сега майка ми и баща ми са на фаза да обвиняват себе си. Какво ли следва после? Стоя като паметик и незнам какво да направя. Само си казвам '' ще ги оставя да осмислят добре нещата, пък после каквото дойде''. Гадно е да незнам какво трябва да правя. Гадно е да незнам как да улуча момента, в който да седнем на 4 очи и да разговаряме. Но честно да си кажа с баща ми не смятам да обсъждам нищо. Не го смятам за толкова близък, пък и той не се интересува кой знае колко от мен. Само пари дава. Сещате се. Нещо като ''ето ти пари друго не ти трябва и затва, че ти давам съм ти баща''. Не го мразя, но него не го боли. Виждам, че не аз го интересувам а там разните му какички :) Безпокоя се с майка ми как да разрешим този въпрос.. Мислила съм за това, което сега ме сполетя, но тръпката е жестока да виждам как се мъчи и съсипва от притеснение, че съм си избрала такава събда.. Объркана съм и треперя каква трябва да е следващата ми стъпка. Сбъркам ли я, мога да причиня още повече болка на мама.. трудно е докато отмине този период..
Върнете се в началото
Радослав Стоянов



Регистриран на: 18 Мар 2006
Мнения: 27

Потребителски групи: Нула

МнениеПуснато на: 10 Авг 2008 22:26:45    Заглавие: Отговорете с цитат

Разбирам те напълно. При мен като гей мъж ситуацията, която описваш, е още по-типична, с разликата, че моята майка знаеше от преди аз да се разкрия и вече го беше приела (ако въобще е имала проблем реално). Съответно когато дойде Моментът, тя просто каза ОК. :) Не ме замерваха с чинии, нямаше сълзи и сополи, скубане на коси и посещения при психиатър. Тоест не мога да се оплача. Но знам какво ти е отвътре и колко труден период е това.

Щом нямаш намерение за комуникация с баща ти - това е твой избор. Аз не съм съвсем съгласен, но моето мнение не е компетентно в случая. Колкото до майка ти - бъди просто откровена с нея. Не е сложно. Кажи й всичко това, което каза на нас тук. Това няма как да я обърка. Ти не си умряла, нито си неизлечимо болна, тоест не страдаш от някаква неспособност или нещо подобно. Животът ти е пред теб и ти тепърва ще израснеш като личност с цели и характер. Това е което тя трябва да си спомни. Загубата й е фиктивна, не реална. А скръбта - безсмислен разход на ценна енергия и нерви.

Има една прекрасна книга на една американска майка на гей момче, Мери Борек. Не знам дали има все още тираж, но ако можеш я потърси. Казва се "Двоен гид за лесбийки и гей мъже и техните родители", изд. "Вирга", С. 2001 г.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Lunatic



Регистриран на: 10 Авг 2008
Мнения: 5

Потребителски групи: Нула

МнениеПуснато на: 10 Авг 2008 22:42:32    Заглавие: Отговорете с цитат

Тя имаше съмнения, преди да е сигурна и тогава беше страшно. Не само сълзи, а и замерване с разни предмети както ти каза. Но това беше преди. Сега когато вече знае със сигурност, поне не беше толкова напечено. За сега просто ще стоя и ще чакам да се пооспокои и ще се опитам да издебна момента за разговор.

Благодаря, че ми препоръча книгата. Ще се опитам да я намеря. А ако знаеш други, които биха били от полза, ще се радвам да ги споделиш. Не съм много наясно с книгите относно точно тези неща, но 100% малко или много биха били от полза, повече отколкото аз да стоя и да си чакам.

_________________
Едно от най-трудните неща за споделяне е истината.Обикновено тя ни коства твърде много, но и тя е единственото нещо, което си заслужава да отстояваме, ако трябва да избираме между нея и лъжата.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    psihologia.net Форуми -> Психология - научни дискусии Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... , 16, 17, 18  Следваща
Страница 17 от 18

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001-2003 phpBB Group
Форумът е адаптиран от: Калин Янев и Иван Янкулов