към началната страница psihologia.net
Сайт на преподаватели и възпитаници от специалност "Психология" в СУ
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 Профилпрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход   лични страници на възпитанициЛични страници

БИПОЛЯРНА ДЕПРЕСИЯ С ШИЗОИДНИ ПРИСТЪПИ
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    psihologia.net Форуми -> Споделяне на проблеми, взаимопомощ и нерегулирани съвети
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Гост






Потребителски групи: Нула

МнениеПуснато на: 31 Мар 2009 20:20:35    Заглавие: Отговорете с цитат

[quote="Anonymous"]Като пия лекарства аз трябва да съм много зле така ли? Нито има нещо срамно нито нещо лошо. Като искам екологичност се храня здравословно и спортувам за здраве. Има хиляди неща хубави, които човек може да направи за себе си и без да си отваря мозъка за космоса и вселената.[/quot

лесно е отстрани, но депресиите и маниите не ме засегнаха само психически, но и физически - или си свръхакивен или нямаш сили- прекрасно е постоянно да ги сменяш и да правиш хубави неща като имаш лоши мисли- хахахаххахах. Изкуството поне ти дава възможност да ги изразиш по безболезнен начин- иначе много ви бива да си приказвате-имате много поздрави от маниак
Върнете се в началото
драгг
Гост





Потребителски групи: Нула

МнениеПуснато на: 06 Юни 2009 21:52:30    Заглавие: Отговорете с цитат

Здравейте! Аз също страдам от депресия от 7 години.Доста моменти пропуснах покрай диагнозата си.Лекувах се от около 3 години с Ефектин 150 мл. Обаче преди около година имах епизод на депресия-пак си седях в къщи затворен,не исках да ходя на работа.После с много усилия се възстанових и сега пак отново.Имам сега нов психиатър ,който ми изписа Vеlаxin и Seroquel . Освен това слава богу работя още и то на добре платена работа и мога да си позволя да ходя и на психолог. Но проблема е че не искам да излизам навън , не искам от там и да работя , а работата ми е свързана с посещения на аптеки и лекари.Въобще голям проблем.Сутрин като стана направо треперя пред мисълта че тр да излизам да работя и да говоря и да се виждам с хора.Свивам се пак и се затварям сам .Ако има някой в сходна ситуация или е бил преди моля да сподели.Благодаря ви.
Върнете се в началото
Лаура Александрова
Гост





Потребителски групи: Нула

МнениеПуснато на: 14 Юли 2009 0:56:36    Заглавие: Страхът Ви Отговорете с цитат

Привет!

Четох споделеното от Вас по повод моя позната, която също беше диагностицирана с БАР. Опитвахме да й помогнем няколко приятелки, защото смятаме, че е ужасяващо да се кажа на някого че страда от "заболяване е за цял живот". Уча психоанализа и се интересувам от неврология & психиатрия, затова Ви отговарям така:

По-страшно от самия страх няма. Не се опасявайте, не мислете за лошото, не предизвиквайте по никакъв начин стрес. Предполагам, че именно стресови ситуации в изминалите 8-10 г са били причина за отключването на симпотоматичните за болестта състояния, които описвате.

Мога само да Ви пожелая да вярвате в себе си, сигурна съм че имате сили да продължите да се борите с болестта успешно. И знайте, че нищо не е вечно... Дори и толкова мрачна диагноза.

Вие сте на 21, в Америка това е възрастта на пълнолетието и началото на нов етап от живота на всеки. Желая Ви късмет по пътя, където дозите ще намаляват. Гарантирано.

Поздрави,
Лаура
P.S. А както казват, диагнозите са измислени от доктори за доктори...



някой написа:
Искам да ви кажа някой неща относно БАР. аз самата боледувам от тази напаст и пия convulex300, пия го вече втора година , владея се , но има моменти в които не мога- признавам. В началото беше ад имала съм ужасни мании и депресии. Сега мисля че съм в онзи период, наречен хипомания и не се усеща много от околните- но аз си знам. Моля се да не се повтаря нищо от тези ужасни неща които съм вършила в мания или които съм мислила в период на депресия. Ако някой ваш близък страда от това заболяване направете всичко възможно да му помагате и когато ви обиди или по-скоро ви учуди - това е БАР. Иска ми се да се излекувам напълно, но знам че тва заболяване е за цял живот. А съм само на 21 години и все трябва да се питам- Сега държа ли се добре, Мисля ли като нормален човек, или действията ми са определени от фазата, в която се намирам. Днес ходих на изследвания за нивото на лекарствата ,които лекарят ми ще намаля, а мен ме е страх, че когато ги спра отново ще изгубя себе си.
успех на всички които се стараят да се излекуват и търпение за техните близки и приятели
Върнете се в началото
Лаура Александрова
Гост





Потребителски групи: Нула

МнениеПуснато на: 14 Юли 2009 1:09:47    Заглавие: Депресии Отговорете с цитат

Привет!

Много тъжно завършва писмото Ви, въпреки медикаментите, за които споделяте, че са Ви помогнали...Не знам на колко сте години, но дано всичко със сърцето Ви е ОК, зашото Seroquel не се препоръчва при пороци и определени коронарни дисбаланси.
Депресиите са болестта на десетилетието, което е логичен завършек на стреса от прехода в последните 20 години в България.
Предполагам, че сте медицински представител, за което убедителността и лекотата при общуване са силен фактор. Въпросът е как да се избавите от притесненията сутрин и да не се затваряте сам вечер...Кое е най-тревожно за Вас - нивото на комуникации/социални контакти или мисълта за евентуален неуспех в работата?

Поздрави и пожелания за усмихната сутрин съвсем скоро,
Лаура

драгг написа:
Здравейте! Аз също страдам от депресия от 7 години.Доста моменти пропуснах покрай диагнозата си.Лекувах се от около 3 години с Ефектин 150 мл. Обаче преди около година имах епизод на депресия-пак си седях в къщи затворен,не исках да ходя на работа.После с много усилия се възстанових и сега пак отново.Имам сега нов психиатър ,който ми изписа Vеlаxin и Seroquel . Освен това слава богу работя още и то на добре платена работа и мога да си позволя да ходя и на психолог. Но проблема е че не искам да излизам навън , не искам от там и да работя , а работата ми е свързана с посещения на аптеки и лекари.Въобще голям проблем.Сутрин като стана направо треперя пред мисълта че тр да излизам да работя и да говоря и да се виждам с хора.Свивам се пак и се затварям сам .Ако има някой в сходна ситуация или е бил преди моля да сподели.Благодаря ви.
Върнете се в началото
Гост






Потребителски групи: Нула

МнениеПуснато на: 02 Сеп 2009 1:16:44    Заглавие: Отговорете с цитат

драгг написа:
Здравейте! Аз също страдам от депресия от 7 години.Доста моменти пропуснах покрай диагнозата си.Лекувах се от около 3 години с Ефектин 150 мл. Обаче преди около година имах епизод на депресия-пак си седях в къщи затворен,не исках да ходя на работа.После с много усилия се възстанових и сега пак отново.Имам сега нов психиатър ,който ми изписа Vеlаxin и Seroquel . Освен това слава богу работя още и то на добре платена работа и мога да си позволя да ходя и на психолог. Но проблема е че не искам да излизам навън , не искам от там и да работя , а работата ми е свързана с посещения на аптеки и лекари.Въобще голям проблем.Сутрин като стана направо треперя пред мисълта че тр да излизам да работя и да говоря и да се виждам с хора.Свивам се пак и се затварям сам .Ако има някой в сходна ситуация или е бил преди моля да сподели.Благодаря ви.


Искам да се запозная с теб. Боледувам от това от няколко години, пия лекарства и съм писала във форума и преди. В момента сама се дистанцирам от хората, някак си изпитвам раздразнение, страх, незнам за какво да говоря с тях, нямам мисъл в главата си на моменти, не мога да водя разговор. Ако искаш ми пиши- по лесно е от колкото да говориш. Все си мисля , че ако общувам с някого със същия проблем , помагайки на него ще помогна и на себе си .
bipol@abv.bg
Върнете се в началото
Гостенка
Гост





Потребителски групи: Нула

МнениеПуснато на: 01 Дек 2009 19:34:48    Заглавие: Отговорете с цитат

Може ли някой да каже дали от абилифай се напълнява качих 6 кг. за 1 месец.
Върнете се в началото
Александър Чобанов
Гост





Потребителски групи: Нула

МнениеПуснато на: 04 Дек 2009 17:27:47    Заглавие: Абилифай Отговорете с цитат

Според мен също се напълнява,аз качих също килограми.
Върнете се в началото
Гостенка
Гост





Потребителски групи: Нула

МнениеПуснато на: 12 Дек 2009 15:20:18    Заглавие: Отговорете с цитат

Здравейте, ими ли някой представа лечение с абилифай от 15 мг. при БАР с параноиден синдром не е ли много висока доза за такова състояние, чудя се дали да пробвам със 10 мг. С 15 мг. се чувствам много уморена някак си без енергия, вярно по спокойна съм емоционално, пуша по-малко, с 10 пък съм малко нервничка нещо като несппокойна се усещам но съм по-бодра. И едното и другото състояние не ми харесва но предпочитам второто. Колко време се взима едно лекарство и се установява, че се чувстваш добре, страничните ефекти отшумяват. Аз пия го само 2 месеца но чувство на непоседливост неминава. Д-р казва 6 месеца се пие лекарството за да се прояви целият му ефект или може да се говори, че това лекарство не е за мен. Аз едва два месеца издържах, как ще издържа останалите незнам. може ли някой от форума да сподели как се чувства с хапчетата, как се чувствал в началото и сега. Някой от форума пил ли е абилифай и какво му е мнение за това лекарство.
Върнете се в началото
Гост
Гост





Потребителски групи: Нула

МнениеПуснато на: 13 Дек 2009 17:58:48    Заглавие: Абилифай Отговорете с цитат

Аз пия Абилифай от 10 месеца при дневна доза 15 мг,аз също се чувствам непоседлив и напрегнат.Намалявах дозата до 7,5мг,но пак се чувствах нервен и непоседлив.Лежах в Александровска болница там ми изписаха хлорпротиксен,от който напрежението падна,но не след дълго го спрях защото изпаднах в депресия.Питай психиятъра си за Хлорпротиксен,на мен много ми помогна.Освен Абилифай и Хларпротиксен пия и Акинестат,защото започнах да треперя от Абилифая.По принцип всички психиятри имат полужително мнение за това лекарство,но аз не съм съгласен с тях.
Върнете се в началото
Гостенка
Гост





Потребителски групи: Нула

МнениеПуснато на: 13 Дек 2009 20:49:46    Заглавие: Отговорете с цитат

Благодаря за отговора. Надявах се да чуя друго, нещо което да ме обнадежди. Аз пия акинетон 1 таб. сутрин заедно с абилифай. Другото което ми предписаха е атаракс по половин таб. 2 пъти и вечер една. Но не съм и започнала да ги пия. Гост а ти колко пъти акинестат на ден пиеш?
Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    psihologia.net Форуми -> Споделяне на проблеми, взаимопомощ и нерегулирани съвети Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Страница 4 от 6

 
Идете на:  
Можете да пускате нови теми
Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001-2003 phpBB Group
Форумът е адаптиран от: Калин Янев и Иван Янкулов